От усещането за недостиг към вътрешното изобилие: какво ни учат науката и йога

"Недостигът не е само това, което ни липсва. Той променя начина, по който виждаме света."

Преди няколко месеца прочетох книга, която ме накара да се замисля дълбоко – Scarcity: Why Having Too Little Means So Much от Сендхил Мълейнатан и Елдар Шафир.

Тя поставя един на пръв поглед прост въпрос: Какво се случва с ума ни, когато чувстваме, че нямаме достатъчно?

Достатъчно време. Достатъчно пари. Достатъчно енергия. Достатъчно почивка. Достатъчно любов.

Отговорът е изненадващ.

Недостигът не променя само обстоятелствата около нас. Той променя начина, по който работи нашият мозък.

Когато умът влезе в „тунела“

Авторите описват явление, което наричат тунелен ефект (tunneling).

Когато усещаме, че нещо важно ни липсва, цялото ни внимание се насочва към този проблем. Мислим непрекъснато за следващия срок. За сметките. За задълженията. За всичко, което още не сме свършили.

Умът става изключително ефективен в справянето с непосредствената задача. Но плаща цена. Губи способността да вижда по-широката картина.

Колко често точно в най-натоварените периоди забравяме да се храним спокойно, да поемем дълбоко въздух или просто да си дадем няколко минути почивка?

Това не е липса на дисциплина. Това е естествената реакция на ума към усещането за недостиг.

Не сме „недостатъчни“. Просто сме претоварени.

Това беше мисълта, която най-силно ме докосна.

Живеем в общество, което възнаграждава постоянната продуктивност.

Когато сме уморени, си казваме, че сме мързеливи. Когато не можем да се концентрираме, смятаме, че нямаме достатъчно воля. Когато се чувстваме претоварени, вярваме, че просто трябва да положим още повече усилия.

Ами ако причината е друга?

Когато мозъкът непрекъснато се опитва да управлява усещането за недостиг, той използва огромна част от своите умствени ресурси. Остава по-малко пространство за творчество.

За ясно мислене. За присъствие. За осъзнат избор.

Проблемът не е липсата на воля. Проблемът е липсата на вътрешно пространство.

Йога говори за това от хилядолетия

Докато четях книгата, непрекъснато си спомнях за философията на йога.

Според йога голяма част от страданието възниква, когато живеем с усещането, че винаги ни липсва нещо. Търсим още. Още успех. Още признание. Още сигурност. Още контрол.

И въпреки че понякога постигаме това, което желаем, усещането, че „не е достатъчно“, скоро се появява отново.

Йога ни кани да наблюдаваме този механизъм с любопитство и състрадание.

Не за да се откажем от мечтите си. А за да не позволим щастието ни да зависи единствено от това, което все още нямаме.

Апариграха - да се освободим от това, което ни тежи

Един от основните принципи в йога е Апариграха.

Обикновено се превежда като „непривързаност“ или „непритежание“.

За мен тя означава и нещо друго: да престанем да живеем със страха, че никога няма да има достатъчно.

Не трупаме само вещи. Трупаме ангажименти. Очаквания. Тревоги. Роли. Мисли.

Апариграха ни подканва да си зададем един прост въпрос:

От какво мога да се освободя днес?

Защото всеки път, когато пуснем нещо, което вече не ни служи, създаваме пространство.

А именно пространството е първото нещо, което недостигът ни отнема.

Сантоша – изкуството да бъдем достатъчни

Друг важен принцип в йога е Сантоша – удовлетворението.

Често го разбираме погрешно като примирение. Но за мен той означава нещо съвсем различно.

Да можем да продължим да растем, без да губим способността си да ценим настоящия момент.

Сантоша не казва: „Не желай нищо.“

Тя ни напомня: „Не позволявай щастието ти да зависи единствено от това, което още липсва.“

Това е радикална практика в свят, който непрекъснато ни убеждава, че трябва да бъдем повече, да правим повече и да имаме повече.

Дъхът създава пространство

Тук пранаяма придобива своето истинско значение.

Когато съзнателно забавим дишането си, ние не бягаме от реалността. Казваме на нервната си система: „В този момент съм в безопасност.“

Опитай тази проста практика:

• вдишай спокойно за 4 секунди;

• издишай бавно за 6 секунди;

• повтори в продължение на 3–5 минути, без усилие.

По-дългото издишване подпомага активирането на парасимпатиковата нервна система – тази, която ни помага да се възстановим, да се отпуснем и да излезем от режима на оцеляване.

Светът около нас може да остане същият. Но начинът, по който го преживяваме, започва да се променя.

Истинското изобилие

Може би изобилието не означава да имаме все повече. Може би то започва, когато си върнем онова, което недостигът ни отнема: време да дишаме, пространство да се вслушаме в себе си, присъствие, яснота, свободата да избираме, вместо просто да реагираме.

Всеки път, когато стъпим на  йога постелката, ние не се опитваме да станем някой друг.

Ние просто се връщаме у дома. Към онова тихо вътрешно пространство, което никакъв недостиг не може да ни отнеме. Защото практиката не премахва всички трудности в живота.

Но ни помага да си спомним, че дори когато изглежда, че всичко ни липсва, в нас винаги съществува място на покой, от което можем да започнем отново.