Индия – страна, която трябва да бъде преживяна, а не обяснена

Когато кажа на хората, че прекарвам много време в Индия, почти винаги ме питат:

„Какво толкова ти харесва в тази страна?“

Питат ме приятели, хора, които срещам по време на пътуванията си, а най-вече майка ми.

Може би именно на нея бих искала да отговоря, въпреки че на подобен въпрос трудно може да се отговори с думи.

Индия трябва да се преживее. Тя трябва да бъде видяна с простото любопитство и отвореното сърце на едно дете.

И така, какво е онова, което толкова силно ме привлича?

Индия е страна на контрастите – мръсна и хаотична, бедна и понякога сурова, но същевременно богата, пищна топла, цветна и гостоприемна. Дълбоко човешка. Свързана със земята.

Тук се чувствам свободна.

Свободна да ходя боса, да се храня с ръце, да се покланям на хората и на божествата.

Индия е мистична и магична. Магията буквално се носи във въздуха. Тук непознатото не плаши – то се приема, прегръща и почита.

Всеки ден е ритуал – мантри, музика и малки ежедневни жестове превръщат обикновеното в нещо свещено.

Има места, които се превръщат в дом.

Такива са ашрамите – можеш да отидеш там, когато пожелаеш, често без да плащаш нищо. Знаеш, че никога няма да останеш без храна или покрив, ако желанието ти е да се обърнеш навътре към себе си. Това чувство за сигурност разширява съзнанието ти и ти позволява да мечтаеш по-смело. Ашрамите не само приемат хората – те учат на различен начин на живот.

А после са хората.

Един мой индийски приятел веднъж ми каза, че според него чужденците обичат Индия, защото тук всички ги карат да се чувстват специални.

Никога не се бях замисляла за това, но може би има истина. Хората те гледат с любопитство, молят те за селфи на улицата, спират те само за да попитат откъде си. Понякога е забавно, понякога изморително. Лично пространство почти не съществува. Твоето пространство е и тяхно. Докосват те съвсем естествено, сядат съвсем близо до теб, а по време на дълго пътуване някой спокойно може да облегне глава на рамото ти.

Сякаш всички са едно голямо семейство, но в същото време всеки се бори да намери своето място.

Cаритата.

Сред градския хаос виждаш жени на всякаква възраст, които вървят с неподражаема елегантност, облечени в цветни сарита, приличащи на произведения на изкуството. Красота, която никога не омръзва.

И ароматите – жасмин, франджипани, хибискус, лотос, тамян, ароматни масла.

Тук всичко има аромат, цвят, звук. Всичко има смисъл.

Духовността тук не е абстрактно понятие – тя е ежедневие.

Не познавам друго място по света, където древните езически традиции да са толкова живи. Всяко животно, всяко човешко качество – и дори онова, което не мога да назова – се превръща в проявление на божественото. Всеки ден има повод за празник и всичко носи значение.

Индия ме научи, че нищо не трябва да се приема за даденост. Всичко е свързано.

Дори смъртта.

Тук тя е част от живота. Не е табу. За нея се говори, тя се вижда, приема се. Почти можеш да я докоснеш.

И точно това, колкото и парадоксално да звучи, ме научи да обичам живота още повече и да го живея с повече осъзнатост.

Индия е мозайка от контрасти, която остава завинаги в теб.

Тя непрекъснато те зове да се върнеш отново и отново, за да не позволиш на тази поезия да избледнее.

За да пазиш близо до сърцето си спомена за страната на пауна, свободен да танцува, където пожелае.